Quelle: Institut Für Christliche Forschung

Изненадващо е, скъпи приятели, когато четем в Деяния 2, стихове 26 до 36, какво всъщност провъзгласяват учениците, когато започват своето служение:

Деяния 2:26 Затова сърцето ми се радва и езикът ми се радва; и тялото ми ще почива в надежда. 27 Защото няма да оставиш душата ми в царството на смъртта, нито ще позволиш на Светия да види тлението. 28 Ти си ми показал пътищата на живота; ще ме изпълниш с радост в присъствието Си.“ 29 Мъже, братя, позволете ми да ви говоря смело за патриарх Давид. Той умря и го погребаха, а гробът му е с нас и до днес. 30 Тъй като беше пророк, знаейки, че Бог му се беше заклел с клетва, че един от неговите потомци ще седне на престола му, 31 той предвиди и каза за възкресението на Христос: Той няма да бъде предаден в царството на смъртта, и тялото му не е видяло тление. 32 Този Исус Бог възкреси; всички сме свидетели на това. 33 Тъй като беше издигнат от Божията десница и получи обещания Свети Дух от Отца, Той Го изля, както виждате и чувате. 34 Защото Давид не се възнесе на небето; но самият той казва: „Господ каза на моя Господ: „Седни от дясната ми страна, 35 докато положа враговете ти подножие под нозете ти.“ Ти направи Господ и Христос.

Че Исус е Господар на Давидовия дом и че Бог, след като го възкреси, го взе на небето, за да го направи Господар и Христос на Божието царство. Империя, която днес вече не играе роля. Дори теолозите го поставят извън нашия свят.

И сега Исус вече не е Господ и Христос на Царството Божие, а самият Бог.Така че никой всъщност не е успял да го възкреси. Но дори Бог Отец, YHWH, Богът от Стария завет, беше забравен.

Не е останало много от всички християнски учения за произхода.

Не мислиш ли?

Auf Davids Thron!

Es ist überraschend, liebe Freunde, wenn wir in der Apostelgeschichte 2 in den Versen 26 bis 36 lesen, was die Jünger, als sie ihren Predigtdienst beginnen, tatsächlich verkünden:

Apostelgeschichte 2, 26 Darum ist mein Herz fröhlich, und meine Zunge frohlockt; auch mein Leib wird ruhen in Hoffnung. 27 Denn du wirst meine Seele nicht dem Reich des Todes überlassen und nicht zugeben, dass dein Heiliger die Verwesung sehe. 28 Du hast mir kundgetan die Wege des Lebens; du wirst mich erfüllen mit Freude vor deinem Angesicht.« 29 Ihr Männer, liebe Brüder, lasst mich freimütig zu euch reden von dem Erzvater David. Er ist gestorben und begraben, und sein Grab ist bei uns bis auf diesen Tag. 30 Da er nun ein Prophet war und wusste, dass ihm Gott geschworen hatte mit einem Eid, dass ein Nachkomme von ihm auf seinem Thron sitzen sollte, 31 hat er vorausgesehen und von der Auferstehung des Christus gesagt: Er ist nicht dem Reich des Todes überlassen, und sein Leib hat die Verwesung nicht gesehen. 32 Diesen Jesus hat Gott auferweckt; des sind wir alle Zeugen. 33 Da er nun durch die rechte Hand[3] Gottes erhöht ist und empfangen hat den verheißenen Heiligen Geist vom Vater, hat er diesen ausgegossen, wie ihr seht und hört. 34 Denn David ist nicht gen Himmel gefahren; sondern er sagt selbst: »Der Herr sprach zu meinem Herrn: Setze dich zu meiner Rechten, 35 bis ich deine Feinde zum Schemel unter deine Füße lege.« 36 So wisse nun das ganze Haus Israel gewiss, dass Gott diesen Jesus, den ihr gekreuzigt habt, zum Herrn und Christus gemacht hat.

Das Jesus der Herr des Hauses Davids ist und das ihn Gott, nachdem er ihn auferweckt hat, in den Himmel holte um ihn zum Herrn und Christus des Reiches Gottes zu machen. Eines Reiches, welches heute keine Rolle mehr spielt. Selbst von Theologen außerhalb unserer Welt angesiedelt wird.

Und Jesus ist inzwischen nicht mehr Herr und Christus des Reich Gottes, sondern Gott selbst. So das ihn eigentlich niemand mehr hat auferwecken können. Selbst aber Gott Vater, JHWH, der Gott des alten Testaments vergessen ging.

Von all der christlichen Ursprungslehre nicht viel übrig blieb.

Glaubst Du nicht?

On David's throne!

It is surprising, dear friends, when we read in Acts 2, verses 26 to 36, what the disciples actually proclaim as they begin their ministry:

Acts 2:26 Therefore my heart rejoices, and my tongue rejoices; my body also will rest in hope. 27 For you will not abandon my soul to the kingdom of death, nor will you allow your Holy One to see corruption. 28 You have made known to me the ways of life; you will fill me with joy in your presence." 29 Men, brothers, let me speak boldly to you about the patriarch David. He died and was buried, and his grave is with us to this day. 30 Since he was a prophet, knowing that God had sworn to him with an oath that one of his descendants should sit on his throne, 31 he foresaw and said of the resurrection of Christ: He will not be delivered into the kingdom of death , and his body has not seen corruption. 32 This Jesus God raised up; we are all witnesses to that. 33 Since he was lifted up by the right hand of God and received the promised Holy Spirit from the Father, he poured him out, as you see and hear. 34 For David did not ascend into heaven; but he himself says, "The Lord said to my Lord, 'Sit at my right hand, 35 until I make your enemies a footstool under your feet.' you have made Lord and Christ.

That Jesus is the Lord of the House of David and that God, after raising him, took him to heaven to make him Lord and Christ of the Kingdom of God. An empire that no longer plays a role today. Even theologians place it outside our world.

And Jesus is now no longer Lord and Christ of the Kingdom of God, but God himself. So no one has actually been able to resurrect him. But even God the Father, YHWH, the God of the Old Testament, was forgotten.

Not much remained of all the Christian teachings on origins.

Do not you think?