Quelle: Institut Für Christliche Forschung

Изненадващо е, скъпи приятели, когато погледнете отношението на Павел към боговете и хората в различните сцени на неговите действия. Докато той обяснява на атиняните, че ние самите сме от божествена раса,

Деяния 17:29 Тъй като сме от божествен род, нека не мислим, че Божеството е като образите от злато, сребро и камък, направени от човешко изкуство и мисъл.

В Листра той се защитава със зъби и нокти срещу факта, че е бил приет за Зевс и Хермес и посочва, че той и Варнава са само хора:

Деяния 14:11 И когато народът видя какво направи Павел, извика с висок глас и извика на ликаонски: Боговете станаха като човеци и слязоха при нас. 12 И нарекоха Варнава Зевс, а Павел Хермес, [1] защото говореше. 13 И свещеникът на храма на Зевс извън града донесе бикове и венци пред градските порти и искаше да принесе жертва с хората. 14 Когато апостолите Варнава и Павел чуха това, те раздраха дрехите си и хукнаха между народа, като викаха: 15 Мъже, какво правите? Ние също сме смъртни хора като вас и ви проповядваме евангелието, че трябва да се обърнете от тези суетни богове към живия Бог, който е направил небето и земята, и морето, и всичко, което е в тях. 16 В минали времена той наистина накара всички народи да тръгнат по своите пътища; 17 Но той не се остави незабелязан и направи много добро, и ви даде дъжд от небето и сезони на плодородие, и ви нахрани, и изпълни сърцата ви с радост. – 18 И въпреки че казаха тези неща, те едва успяха да разубедят хората да им принесат жертви.

Тези два пасажа са само една глава в книгата Деяния.

Днес хората стават и обясняват колко са добри. И тъй като те твърдят това и обикновено също изобличават други, много от тях всъщност се смятат за богове и вярват на всяка дума. Докато, добре, някой идва и показва, че се готви само на вода.

Йоан 8:7 Сега, когато те продължиха да му задават този въпрос, той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“

Не мислиш ли?

Götter oder Menschen?

Es ist überraschend, liebe Freunde, wenn man sich die Einstellung des Paulus über Götter und Menschen an den verschiedenen Schauplätzen seines Handelns einmal anschaut. Während dem er den Athenern erklärt, dass wir selbst von göttlichem Geschlecht wären,

Apg 17,29 Da wir nun göttlichen Geschlechts sind, sollen wir nicht meinen, die Gottheit sei gleich den goldenen, silbernen und steinernen Bildern, durch menschliche Kunst und Gedanken gemacht.

Wehrt er sich in Lystra mit Händen und Füssen dagegen, dass man ihn dort für Zeus und für Hermes hielt und weißt darauf hin, dass er und Barnabas auch nur Menschen sind:

Apg 14,11 Da aber das Volk sah, was Paulus getan hatte, erhoben sie ihre Stimme und riefen auf Lykaonisch: Die Götter sind den Menschen gleich geworden und zu uns herabgestiegen. 12 Und sie nannten Barnabas Zeus und Paulus Hermes[1], weil er das Wort führte. 13 Und der Priester vom Tempel des Zeus vor der Stadt brachte Stiere und Kränze an die Stadttore und wollte mit dem Volk opfern. 14 Als das die Apostel Barnabas und Paulus hörten, zerrissen sie ihre Kleider und sprangen unter das Volk und schrien: 15 Ihr Männer, was macht ihr da? Wir sind auch sterbliche Menschen wie ihr und predigen euch das Evangelium, dass ihr euch bekehren sollt von diesen nichtigen Göttern zu dem lebendigen Gott, der Himmel und Erde und das Meer und alles, was darin ist, gemacht hat. 16 Zwar hat er in den vergangenen Zeiten alle Heiden ihre eigenen Wege gehen lassen; 17 und doch hat er sich selbst nicht unbezeugt gelassen, hat viel Gutes getan und euch vom Himmel Regen und fruchtbare Zeiten gegeben, hat euch ernährt und eure Herzen mit Freude erfüllt. – 18 Und obwohl sie das sagten, konnten sie kaum das Volk davon abbringen, ihnen zu opfern.

Dabei liegen diese beiden Stellen nur eine Kapitel in der Apostelgeschichte auseinander.

Heute stellen sich Menschen hin und erklären, wie gut sie doch wären. Und weil sie dies behaupten, meist auch noch andere denunzieren, halten sie tatsächlich zahlreiche für Götter und glauben jedes Wort. Bis, nun ja, einer kommt und zeigt, dass die auch wiederum nur mit Wasser kochen.

Joh 8,7 Als sie ihn nun beharrlich so fragten, richtete er sich auf und sprach zu ihnen: Wer unter euch ohne Sünde ist, der werfe den ersten Stein auf sie.

Glaubst Du nicht?

Gods or men?

It is surprising, dear friends, when you look at Paul's attitude towards gods and men in the various scenes of his actions. While he explains to the Athenians that we ourselves are of divine race,

Acts 17:29 Since we are of divine race, let us not think that the Godhead is like the images of gold, silver, and stone, made by human art and thought.

In Lystra he defends himself tooth and nail against the fact that he was taken for Zeus and Hermes and points out that he and Barnabas are only human:

Acts 14:11 And when the people saw what Paul had done, they lifted up their voices and cried out in Lycaonian, The gods have become like men and have come down to us. 12 And they called Barnabas Zeus, and Paul Hermes,[1] because he spoke. 13 And the priest of the temple of Zeus outside the city brought bulls and wreaths to the city gates, and wanted to sacrifice with the people. 14 When the apostles Barnabas and Paul heard this, they tore their clothes and ran among the people, crying out, 15 Men, what are you doing? We are also mortal men like you, and we preach the gospel to you, that you should turn from these vain gods to the living God, who made heaven and earth and the sea and all that is in them. 16 In times past he indeed caused all the nations to go their own ways; 17 Yet he did not leave himself unwitnessed, and did much good, and gave you rain from heaven and seasons of fruitfulness, and fed you, and filled your hearts with joy. – 18 And although they said these things, they could hardly dissuade the people from sacrificing to them.

These two passages are only one chapter apart in the book of Acts.

Today people stand up and explain how good they are. And because they claim this, and usually also denounce others, many of them actually think they are gods and believe every word. Until, well, someone comes along and shows that they only cook with water.

John 8:7 Now when they continued to ask him this question, he stood up and said to them, "He who is without sin among you, let him cast the first stone at her."

Do not you think?