Quelle: Institut Für Christliche Forschung (IFCF)

Изненадващо е, скъпи приятели, колко естествено Павел се обръща към императора, когато му е даден избор дали иска да бъде съден от евреите в Йерусалим или от императора в Рим, защото той знае, че императорът е справедлив мъж.

И то въпреки факта, че никога през живота си не е виждал императора.

Деяния 25:9 Но Фест искаше да покаже благосклонност към юдеите и отговори на Павел, като каза: „Ще отидеш ли в Йерусалим и ще ме оставиш там да те съдя по този въпрос?“ 10 Но Павел каза: Стоя пред кесаревия съд; Трябва да бъда съден. Не съм сторил нищо лошо на евреите, както добре знаете. 11 Но ако съм сторил зло и съм извършил престъпление, достойно за смърт, не отказвам да умра; но ако няма нищо в това, в което ме обвиняват, тогава никой не може да ме предаде на тях. Викам императора! 12 Тогава Фест се посъветва със съвета и отговори: Вие се обърнахте към Цезаря, трябва да отидете при Цезаря.

Още по-изненадващо е, когато хората днес се държат така, сякаш всеки император е фундаментално лош. Защото по-специално Павел имаше повече доверие в императора, отколкото в евреите.

И всеки, който мисли за това, трябва да се запита къде в историята всъщност е станала такава промяна в отношението към монархията. Вероятно по време на нацистката ера, когато Хитлер е включил Ото фон Хабсбург в бюлетината.

И преди това, когато първите нацисти се преместиха в Шьонбрун на 11 ноември 1918 г.

Не мислиш ли?

Berufung auf den Kaiser!

Es ist überraschend, liebe Freunde, mit welcher Selbstverständlichkeit sich Paulus auf den Kaiser beruft, als man ihn vor die Wahl stellt, ob er nun von den Juden in Jerusalem oder dem Kaiser in Rom gerichtet werden will, weil er weiß, dass der Kaiser ein gerechter Mann ist.

Und das obwohl er den Kaiser noch nie in seinem Leben gesehen hat.

Apg 25,9 Festus aber wollte den Juden eine Gunst erweisen und antwortete Paulus und sprach: Willst du hinauf nach Jerusalem und dich dort in dieser Sache von mir richten lassen? 10 Paulus aber sprach: Ich stehe vor des Kaisers Gericht; da muss ich gerichtet werden. Den Juden habe ich kein Unrecht getan, wie auch du sehr wohl weißt. 11 Habe ich aber Unrecht getan und todeswürdig gehandelt, so weigere ich mich nicht zu sterben; ist aber nichts an dem, wessen sie mich verklagen, so darf mich ihnen niemand preisgeben. Ich rufe den Kaiser an! 12 Da besprach sich Festus mit dem Rat und antwortete: Auf den Kaiser hast du dich berufen, zum Kaiser sollst du ziehen.

Noch überraschender, wenn die Menschen in der heutigen Zeit so tun, als wäre ein jeder Kaiser von Grund auf schlecht. Weil ja gerade Paulus mehr vertrauen zum Kaiser als zu den Juden hatte.

Und wer sich dies überlegt, der sollte sich einmal fragen, wo in der Geschichte eigentlich so ein Wandel zur Einstellung zur Monarchie stattgefunden hat. Wahrscheinlich in der Nazi Zeit als Hitler Otto von Habsburg auf den Stimmzettel setzte.

Und davor, als sich die ersten Nazis am 11.11.1918 nach Schönbrunn bewegten.

Glaubst Du nicht?

Appeal to the Emperor!

It is surprising, dear friends, how naturally Paul refers to the emperor when he is given the choice of whether he wants to be judged by the Jews in Jerusalem or by the emperor in Rome, because he knows that the emperor is a is a just man.

And that despite the fact that he has never seen the emperor in his life.

Acts 25:9 But Festus wanted to show favor to the Jews and answered Paul and said, “Will you go up to Jerusalem and let me judge you there in this matter?” 10 But Paul said, I stand before Caesar's court; I have to be judged. I have done no wrong to the Jews, as you well know. 11 But if I have done wrong and committed a crime worthy of death, I do not refuse to die; but if there is nothing in what they accuse me of, then no one can give me up to them. I call the Emperor! 12 Then Festus consulted with the council and answered, “You have appealed to Caesar; you must go to Caesar.”

It's even more surprising when people today act as if every emperor is fundamentally bad. Because Paul in particular had more trust in the emperor than in the Jews.

And anyone who thinks about this should ask themselves where in history such a change in attitude towards the monarchy actually took place. Probably during the Nazi era when Hitler put Otto von Habsburg on the ballot.

And before that, when the first Nazis moved to Schönbrunn on November 11, 1918.

Do not you think?