Quelle: Institut Für Christliche Forschung (IFCF)

Изненадващо е, скъпи приятели, когато четем в Галатяни глава 4 в стихове 1 до 4, че сме били непълнолетни, докато Бог Отец изпрати своя Син. Изненадващо, защото този пасаж говори за конкретен момент във времето.

Галатяни 4:1 Но аз казвам, че докато наследникът е дете, няма разлика между него и слугата, въпреки че той е господар на всички блага; 2 но той е под настойници и настойници до времето, определено от Отца. 3 Ние също: когато бяхме деца, бяхме подвластни на силите на света. 4 И когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, роден от жена, подчинен на закона, 5 за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновение. 6 Понеже сте деца, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче! 7 И тъй, ти вече не си слуга, а дете; но ако дете, то и наследство чрез Бога.

Тук отново Павел не забравя да спомене, че Исус е човек. Но също така и изненадващо, защото той говори за единния Божи Син, само за да релативизира това в следващото изречение с Божието синовство. Детство, което обаче вече се споменава в дните на Моисей.

Второзаконие 14:1 Вие сте синове на ГОСПОДА, вашия Бог. Не режете кожата си и не бръснете очите си заради мъртвец.

Което, разбира се, ни връща към едно различно християнство от това, което често се преподава днес.

Не мислиш ли?

Wir sind die Erben!

Es ist überraschend, liebe Freunde, wenn wir im Galaterbrief im Kapitel 4 in den Versen 1 bis 4 lesen, dass wir unmündig waren bis zu dem Zeitpunkt als Gott Vater seinen Sohn sandte. Überraschend weil diese Stelle von einem bestimmten Zeitpunkt spricht.

Galater 4,1 Ich sage aber: Solange der Erbe unmündig ist, ist zwischen ihm und einem Knecht kein Unterschied, obwohl er Herr ist über alle Güter; 2 sondern er untersteht Vormündern und Verwaltern bis zu der Zeit, die der Vater bestimmt hat. 3 So auch wir: Als wir unmündig waren, waren wir geknechtet unter die Mächte der Welt. 4 Als aber die Zeit erfüllt war, sandte Gott seinen Sohn, geboren von einer Frau und unter das Gesetz getan, 5 auf dass er die, die unter dem Gesetz waren, loskaufte, damit wir die Kindschaft empfingen. 6 Weil ihr nun Kinder seid, hat Gott den Geist seines Sohnes gesandt in unsre Herzen, der da ruft: Abba, lieber Vater! 7 So bist du nun nicht mehr Knecht, sondern Kind; wenn aber Kind, dann auch Erbe durch Gott. 

Wobei Paulus auch hier wiederum nicht vergisst zu erwähnen, dass Jesus ein Mensch war. Überraschend aber auch, weil er von dem einen Sohn Gottes spricht, um dies im nächsten Satz mit der Kindschaft Gottes zu relativieren. Eine Kindschaft, die allerdings schon in den Tagen Mose erwähnt wird.

5Mo 14,1 Ihr seid Kinder des HERRN, eures Gottes. Ihr sollt euch um eines Toten willen nicht wund ritzen noch kahl scheren über den Augen.

Womit wir, wie selbstverständlich, wieder bei einem anderen Christentum landen, als die heute häufig gelehrt wird.

Glaubst Du nicht?

We are the heirs!

It is surprising, dear friends, when we read in Galatians chapter 4 in verses 1 to 4 that we were underage until God the Father sent his Son. Surprising because this passage speaks of a specific point in time.

Galatians 4:1 But I say, as long as the heir is a child, there is no difference between him and a servant, although he is master of all goods; 2 but he is under guardians and stewards until the time appointed by the Father. 3 So are we: when we were children, we were subject to the powers of the world. 4 And when the fullness of time came, God sent his Son, born of a woman, brought under the law, 5 to redeem those who were under the law, so that we might receive adoption. 6 Because you are children, God has sent the Spirit of his Son into our hearts, crying out, Abba, Father! 7 So you are no longer a servant, but a child; but if a child, then also an inheritance through God.

Here again, Paul does not forget to mention that Jesus was human. But also surprising because he speaks of the one Son of God, only to relativize this in the next sentence with the sonship of God. A childhood that is, however, already mentioned in the days of Moses.

Deuteronomy 14:1 Ye are children of the LORD your God. You shall not cut your skin or shave your eyes because of a dead person.

Which, of course, brings us back to a different Christianity than that which is often taught today.

Do not you think?