Quelle: Institut Für Christliche Forschung (IFCF)

Изненадващо е, скъпи приятели, когато четем в Деяния 17, стихове 20 до 23, че атиняните слушаха Павел само защото той донесе нещо ново. Докато днес хората все още вярват в истории, които не са били верни преди 20 години.

Деяния 17:20 Защото носиш нещо ново в ушите ни; Сега бихме искали да знаем какво е това. 21 Защото всички атиняни, дори чужденците, които живееха с тях, нямаха друго намерение освен да кажат или чуят нещо ново. 22 Но Павел застана всред Ареопага и каза: Мъже атиняни, виждам, че много почитате боговете във всичко. 23 Защото обиколих и разгледах вашите светини и намерих олтар, на който беше написано: На непознатия Бог. Сега ви заявявам това, на което се покланяте без да знаете.

Няма приятели. Има истории, които непрекъснато се променят. И където хората обичат да чуват нещо ново. И други, при които самите хора дори не искат да проверят дали са верни.

Някой го е измислил и го е разказал. И тъй като няма значение дали те са верни или не, вие ги приемате точно както сте ги чули. Нищо не може да стане. Защото: Винаги можете да твърдите, че сте чули негативни неща за трета страна от този и този или онзи.

През което трябва да се запитам дали това е благотворителност.

Не мислиш ли?

Nächstenliebe und Rufmord!

Es ist überraschend, liebe Freunde, wenn wir in der Apostelgeschichte 17 in den Versen 20 bis 23 lesen, dass die Athener Paulus nur zugehött haben, weil er etwas Neues brachte. Während dem heute zu Tage Menschen immer noch an Geschichten glauben, die schon vor 20 Jahren nicht wahr gewesen sind.

Apostelgeschichte 17, 20 Denn du bringst etwas Neues vor unsere Ohren; nun wollen wir gerne wissen, was das ist. 21 Alle Athener nämlich, auch die Fremden, die bei ihnen wohnten, hatten nichts anderes im Sinn, als etwas Neues zu sagen oder zu hören. 22 Paulus aber stand mitten auf dem Areopag und sprach: Ihr Männer von Athen, ich sehe, dass ihr die Götter in allen Stücken sehr verehrt. 23 Denn ich bin umhergegangen und habe eure Heiligtümer angesehen und fand einen Altar, auf dem stand geschrieben: Dem unbekannten Gott. Nun verkündige ich euch, was ihr unwissend verehrt.

Nein, Freunde. Es gibt Geschichten, die sich immer wieder verändern. Und wo die Menschen gerne etwas Neues hören. Und andere, bei denen die Menschen selbst nicht einmal nachprüfen wollen, ob diese wahr sind.

Die hat jemand erfunden und erzählt. Und da es gleichgültig ist, ob diese wahr sind oder nicht, nimmt man sie genauso wie man sie gehört hat. Kann ja nichts passieren. Weil: Man kann doch immer wieder behaupten, man hätte das Negative über einen Dritten von dem, dem oder dem gehört.

Während dem ich mich selbst aber fragen sollte, ob das Nächstenliebe ist.

Glaubst Du nicht?

Charity and character assassination!

It is surprising, dear friends, when we read in Acts 17, verses 20 to 23, that the Athenians only listened to Paul because he brought something new. While today people still believe in stories that weren't true 20 years ago.

Acts 17:20 For you bring something new to our ears; Now we would like to know what that is. 21 For all the Athenians, even the strangers who lived with them, had no other intention than to say or hear something new. 22 But Paul stood in the midst of the Areopagus and said, Men of Athens, I see that you greatly revere the gods in all things. 23 For I went about and looked at your holy places, and I found an altar on which it was written, To the unknown God. Now I declare to you what you worship ignorantly.

No, friends. There are stories that keep changing. And where people like to hear something new. And others where people themselves don't even want to check whether they are true.

Someone invented it and told it. And since it doesn't matter whether these are true or not, you take them exactly as you heard them. Nothing can happen. Because: You can always claim that you heard negative things about a third party from so-and-so or that.

During which I should ask myself whether this is charity.

Do not you think?